Дистанции при директната защита на вратата

от Дилян Илиев

„Позицията спрямо вратата и дистанцията спрямо топката са въздуха и водата за вратаря“

В съвременния футбол и в частност последните 8 -10г. се извършват множество анализи и изследвания на поведението на вратарите с цел подобряване и оптимизиране на процесите при развитието на топ атлети комплексен и толкова ключов пост за играта. Освен физическите и технически аспекти естествено най-голям интерес в подобни изследвания буди тяхното тактическо поведение при допускането на голове. Безспорно доказан факт е, че най-срещаните причини за допуснати голове с директна или индиректна вина на вратаря на високо ниво в световен мащаб са позиционирането му в дадената ситуация и/или вземането на решение, а не технически.

И ако в повечето случаи дори и пред малкия екран говорим образно казано за „Грешна позиция“, то в професионалния футбол на топ европейско ниво колегите треньори на вратари и анализатори се занимават дълбоко и в най-малки детайли с темата „Позиция спрямо вратата и дистанция спрямо топката“. Темата, която развих е:

Дистанции при директната защита на вратата и тенденциите през сезон 2023г.

Позиционирането спрямо вратата е фундаментален елемент от играта на вратаря още от създаването на социалния феномен „Футбол“ и предвид главния приоритет на тази позиция – защитаването на вратата тя е с ключово значение. С еволюцията в модерния футбол навлиза и темата за „Дистанция спрямо топката“. Много често сме свидетели на коментари „Страхотен удар от 20м. не остави шанс на вратаря и гол!“ Коментаторите и обикновеният фен регистрират винаги дистанцията на топката до вратата при нанасяне на удара. Съвсем друга обаче е перспективата на вратаря и неговите треньори при разглеждане на дадената ситуация. Под внимание се взема именно дистанцията на вратаря до топката преди изпълнението на удара. Именно тук се определя времето за реакция, което той има, площта на вратата зад себе си(често тя бива виртуална), която има да защитава, както и възможните технически похвати за директна защита на вратата в дадената ситуация. И за да бъде максимално прецизен процесът на развитие и подобряване шансовете за успешна намеса на вратаря в различни ситуации, то те се разглеждат още по глобално като „Голяма картина“ (Big picture) и под внимание се взема и съответното поведение и позициониране на своите съотборници спрямо създалата се ситуация. Крайната цел на вратаря е във всяка една по себе си строго индивидуална игрова ситуация, вземайки под внимание всички тези фактори да избере най-оптималната позиция спрямо вратата и дистанция спрямо топката за създаване на „максимално напрежение за завършване“ и максимално напрежение за прецизност“ спрямо нападателя на противника.

Разглеждайки Графика 1.

• Ще категоризираме дистанциите до топката при различните видове директна защита на вратата. Започвайки от ситуациите „Дуел 1 на 1“, при които най-малката оптимална дистанция до топката е между 0м. и 3м. с предпоставки за създаване едновременно на „Максимално напрежение за завършване“ и „Максимално напрежение за прецизност“ използвайки техника „Блок“ (къс, дълъг).
• Дистанция 3м. до 5м. е така наречената „Червена зона“ , която се стремим максимално да избегнем предвид краткото време за реакция на вратаря и съответно не достатъчните налични евентуално напрежение за прецизност на противника. Възможност за попадане в тази зона, както при „Дуели 1 на 1“, така и при удари от близка дистанция.
• Дистанция 5м. и повече категоризираме с  различните видове удари от дистанции. Удар от близка дистанция 5м. до 12м. Удар от средна дистанция 12м. до 22м. И третата категория удар от далечна дистанция – над 23м.

Абсолютна тенденция  в последните години е вземането под внимание на вече изброените от мен по-горе фактори, за избора на позиция спрямо вратата и дистанция спрямо топката. Като водещите принципи са в две категории:

1. Ситуации с напрежение към нападателя от мой съотборник

При наличие на напрежение за завършване организирано от наш съотборник тенденциите са за търсене на максимално добра дистанция до топката(отдалечаваща), за да имаме оптимално време за реакция. Стремеж към минимизиране на възможността за влизане в „Червена зона“ без да се създаде „Напрежение за прецизност“ към нападателя. 

2. Ситуации без напрежение към нападателя от мой съотборник 

В ситуации „Дуел 1 на 1“ стремеж към достигане на максимално близка дистанция до топката с цел организиране на „Максимално напрежение за завършване“ и „Максимално напрежение за прецизност“  спрямо нападателя. При предпоставки за удари от близка, средна и далечна дистанция – стремеж към подбиране на максимално добра дистанция до топката с цел време за реакция. Предвид невъзможността за упражняване на директно „Максимално напрежение за завършване“ е желателно да предложим поне доза „ Максимално напрежение за прецизност“ към нападателя. 

Съотборник не упражнява „Максимално напрежение за завършване“ към противник

Негативен пример 

• Няма налично напрежение за завършване.
• Малко и не достатъчно напрежение за прецизност от вратаря. 

Ситуацията, която съм избрал е от мача Испания – Мароко на СП 2018г. Тук можем ясно да видим един пример за попадане в „Червена зона“.

В графика 1 се вижда как футболистът на Мароко има пълен контрол върху топката и няма налично „Напрежение за завършване“ от съотборник. Също така се вижда и вече грешното решение на Де Хеа, стартирайки в посока нападателя и с идея да съкрати дистанция и упражни напрежение за прецизност. Разполагайки с много време и контролирайки топката нападателя може да завърши прецизно. От другата страна дистанцията, която Де Хеа иска да съкрати, за да успее да влезе в добра блок ситуация е прекалено голяма за времето, с което разполага и той попада в така наречената „Червена зона“. 

В графика 2 се вижда дистанцията между Де Хеа и топката малко след нанасяне на удара – 4м. Малки шансове за намеса с техника Блок(дълъг). 

Решение: Вратарят на Испания трябва да остане в добра начална позиция и с баланс готов за удар близка дистанция 8-9м. Да покаже търпение и спечели малко, но ценно време и пространство за своя съотборник, задължавайки го да опита създаване на „Максимално напрежение за завършване“. Намирайки се на добра позиция спрямо вратата и добра дистанция спрямо топката той ще създаде и „напрежение за прецизност“. 

Съотборник не упражнява „Максимално напрежение за завършване“ към противник

 Позитивен пример 

• Няма налично напрежение за завършване 
• Налично напрежение за прецизност от вратаря предвид реакционна дистанция  

Положителен пример със ситуация от срещата Англия – Германия (Лига на нациите). В този случай отново нямаме наличие на „Максимално напрежение за завършване“ с подкрепа от съотборник. Нападателят на Англия е елиминирал двама защитници на Германия и има пълен контрол върху топката фронтално срещу вратата на около 15м.

В графика 1: Тер Стеген е заел своята основна позиция (Удар близка дистанция), която е оптимална спрямо вратата и е избрал дистанция до топката 7-7.5м., която му дава възможност да създаде „Напрежение за прецизност“ за нападателя , но и същевременно да има добре време за реакция и отлични предпоставки за успешна намеса при удар близка дистанция. Също така при евентуално друго решение на нападателя например дрибъл, Тер Стеген има добри условия от тази дистанция да скъси максимално и успее едновременно да създаде „Максимално напрежение за завършване“ и „Максимално напрежение за прецизност“ влизайки в дуел 1 на 1 и блок ситуация.

Решение: Вратарят е избрал оптимална позиция спрямо вратата, оптимална дистанция спрямо топката базирани на създадената ситуация. Намира се в готовност за реакция и прави отлично спасяване чрез техника „негативно изтласкване“ (от срещуположния на траекторията на топката крак).

Съотборник упражнява „Максимално напрежение за завършване“ към противник 

Негативен пример

• Има напрежение за завършване от съотборник 
• Липса на напрежение за прецизност 

Ситуацията от срещата Хофенхайм – Байерн Мюнхен(Бундеслига), в която отбора на Хофенхайм повежда с 2:0 още в 24мин. На мача. Класически пример за ненужно влизане в „Червена зона“ при опит за упражняване на „максимално напрежение за прецизност“ имайки налично „ Максимално напрежение за завършване“ от съотборник. 

В графика 1: Въпреки,че няма директен контакт защитника на Байерн е изтласкал нападателя на Ходенхайм навън и продължава да го следва, което ще създаде напрежение за завършване. Нойер от своя страна абсолютно грешно е стартирал вече с цел скъсяване на дистанция до топката и създаване на напрежение за прецизност. Той обаче е все още далеч от оптималната дистанция и освен, че не успява да създаде нужното напрежение, той също така дава ранно и лесно решение на нападателя със своето спекулиране.

Решение: Предвид вероятността нападателят да завършва под напрежение по диагонал (14-15м до вратата) , Нойер трябва да уважи и използва усилията на своя съотборник и заеме оптимална позиция спрямо вратата и добра реакционна дистанция до топката, за да осъществи „Максимално напрежение за прецизност“ за нападателя. Тогава той ще има реални предпоставки за успешна намеса в тази ситуация. 

Съотборник упражнява „Максимално напрежение за завършване“ към противник 

Позитивен пример

• Има напрежение за завършване от съотборник 
• Има напрежение за прецизност

Ситуацията като позитивен пример е от срещата между Белгия и Франция(СП 2018г.). 

Тя е отличен пример за перфектна позиция спрямо вратата и оптимална дистанция спрямо топката при наличието на „Максимално напрежение за завършване“ от съотборник. 

В графика 1: В игровата ситуация нападателя на Франция е получил пас в наказателното поле с дистанция от около 12м. До вратата и отворена ситуация(open ball situation). Куртоа от  своя страна  е разпознал развитието на ситуацията чудесно и е заел своята позиция, както и избрал своята дистанция до топката осъзнавайки, че нападателя на Франция ще  бъде подложен на „Максимално напрежение за завършване“ от негов съотборник. Изпълнил всички предпоставки за едно успешно спасяване, Куртоа реагира отлично от добре балансираната си основна позиция използвайки техника „негативно изтласкване“ (изтласкване от срещуположния на траекторията на топката крак).

Решение: Топ позиция, топ дистанция, отличен баланс, налични са напрежение за завършване, напрежение за прецизност – отлична реакция – топ спасяване!