“Не очаквам другите хора да ме оценят, просто давам най-доброто от себе си. Отношението е най-важно в това, което правиш.”
Интервюто е подготвено от team goalkeeperbg
teamgoalkeeper: Добре дошъл в България Джон. За пръв път си в София и в този регион на Европа?!
Дж П Ибарола: Здравейте, благодаря за поканата и възможността да съм тук с вас, за да споделя своята философия и възгледи върху футболната игра. Пристигам в България за пръв път. Харесва ми София, доста оживен град, но сравнение с Йоханесбург е като малък квартал (смее се).
teamgoalkeeper: Разкажи ни малко повече за себе си и твоята професионална кариера като треньор до този момент.
Дж П Ибарола: Извървях пътя от работата с деца до най-високото ниво на професионалният футбол, като вече 6 години съм в отбор играещ Шампионска лига. Необходимо е да вярваш в процеса и да успяваш да се адаптираш постоянно. Всяка една култура е различна.
Ще ви дам един пример: когато живеех и работих в Южна Африка, условията при които бях настанен бяха страхотни – хубава къща с басейн, кола с личен шофьор, но като излизах навън виждах реалността, която нямаше нищо общо с лукса. Играли сме на терени, на които дори няма трева и абсолютно никой от футболистите не се оплакваше. Абсолютно никой, това ме накара да се замисля, че ние Европейците сме доста разглезени.
В Азия – Филипините, в апартамента които живеех нямаше дори легло, спях на земята с матрак, който сам си направих. Но аз харесвах това и исках да опозная нова култура.
teamgoalkeeper: Разкажи ни за престоя си в Мамелоди Съндаунс шампиона по футбол на ЮАР?!
Дж П Ибарола: Аз съм може би единственият бял треньор задържал се в “Черния континент” повече от пет години. (Смее се). Работих през този период с 6 треньора, а в състава ни бяха трима различни национални вратари. Denis Onyango – Уганда, Reyaad Pieterse капитан на ЮАР и Kennedy Mweene, който беше спечелил абсолютно всички отличия в Африка, капитан на Замбия. Той изпълняваше дори дузпите в националният им отбор. Но така се стекоха обстоятелствата, че той беше резерва две години при нас. Имах интересна ситуация, когато отидохме в Конго за Африканската Шампионска лига, аз бях единственият бял на стадиона и на загрявката публиката започна да пее: white, white, white….
teamgoalkeeper: Наистина е доста трудно, да се задържиш 5 години в един отбор, но ти си успял?!
Дж П Ибарола: Да така е, всичко е адаптация и увереност. Важното е да си щастлив в това, което правиш. Не ми беше лесно, но аз се променях, вярвах в това което правя.
teamgoalkeeper: Периода ти в националния отбор на Филипините?!
Дж П Ибарола: Получих покана от американският треньор Thomas Dooley. И не се замислих, приех. Аз съм авантюрист. Още в разговорите със старши треньора, разбрах че ситуацията ще е доста различна и сложна. Двамата вратари от националния отбор, бяха заедно в един клубен отбор и предложението беше аз да работя с тях в клубния отбор за да мога да ги подготвя за участието им в националният отбор. Там имаха треньор на вратари, но федерацията взе това решение и клуба се съгласи. Тогава за пръв път работих с помощник треньор.
“Еднакви методи на работа, не са ефективни на различни места.”
Нека ви разкажа интересна случка. Играхме срещу Китай на Марчело Липи. Преди мача, когато бяхме на терена той дойде до мен и ме заговори. Попита какво правиш тук, на другия край на света, аз му отговорих: работя, щастлив съм с това което правя. Колко треньора работите в националния отбор, аз му отговорих: аз и старши треньора. Липи каза, аз имам 22 помощници, как е възможно това. Имам трима треньори на вратарите и четирима кондиционни треньора.
teamgoalkeeper: Как те поканиха да работиш на най-високото ниво във Футбола Ла Лига – Реал Бетис и в последствие Барселона??
Дж П Ибарола: В един слънчев ден през 2017г. получих обаждане от Кике Сетиен, той ми каза: Джон здравей искаш ли да се присъединиш към моя екип в Бетис?! Ние не се познавахме и беше нужно да се видим и изговорим философията си за футбол, моите задължения. След като разговаряхме за футбол повече от 5 часа аз приех. На следващият ден Кике събра вратарите на отбора, тогава капитан беше Антонио Адан и им каза: вижте той няма много опит на това високо ниво, но аз съм убеден, че с неговата работа и енергия ще ви помогне да се развиете още повече. След две години работа продадохме Пау Лопес на Рома за 23,5млн. евро.
“Не очаквам другите хора да ме оценят, просто давам най-доброто от себе си. Отношението е най-важно към това, което правиш.”
teamgoalkeeper: Разкажи ни за вратарите с които си работил?!
Дж П Ибарола: За мен вратарите трябва да са позитивни, щастливи в това което правят. Да са изпълнени със страст, емоция и оптимизъм. За мен е важно да бъда в услуга на вратарите, да им помагам ежедневно не само във футбола, но и в живота. Аз не слагам етикети и определения на вратарите, с които работя. Ако кажа на някого, че не може да прави нещо, това се отнася за мен, слагам етикет на себе си. Винаги съм работил с вратари, които са в клуба, не съм настоявал пред шефовете: вземете този или този вратар. Не, аз работих с хората които бяха в дадения клуб.
teamgoalkeeper: Добре тогава, нека те попитам така, с кой вратар ти е било най-трудно да работиш?!
Дж П Ибарола:
“Футбола е като в живота, всичко зависи от малките детайли. За да стигнеш до момента, в които виждаш тези детайли е необходимо бъдеш смел в това което правиш.”
Тер Щеген, с него ми беше най-трудно. Признавам го. Просто не успяхме да намерим връзка между нас. Работата ми с него беше като: да правиш любов със страхотна жена, но да не се харесвате по между си!
Той е най-класният вратар, с който съм работил. Просто перфектен. Но беше прекалено затворен и не искаше да асимилира, че има и друг начин на работа и подход към прогрес. Всеки трябва да носи отговорност за действията си. Аз поех своята и предпочетох да напусна Барселона, отколкото да бъда нещастен всеки ден отивайки на работа.
teamgoalkeeper: Олимпик Марсилия – Хорхе Сампаоли, Дженаро Гатузо, Жан-Луи Гасе, Игор Тудор. Как се работи с тези имена и личности?!
Дж П Ибарола: Всичко е много лесно. Комуникация, това е.
“Всички пътища до целта са едни и същи. Важен е успеха.”
Когато започна работа с нов старши треньор, не се притеснявам да отида до неговият офис и да почукам на вратата. Много колеги ми казват: ей Джон ти си луд, как си позволяваш да отидеш там и да изложиш своите възгледи?! Аз им казвам, да знам, че съм луд, но така съм по спокоен и намирам вътрешен мир. Отивам при новия треньор и го питам абсолютно всичко, за да съм наясно какъв трябва да бъда аз. И къде е точно мястото на треньора на вратари.
В Марсилия бях 3 години. Страхотни три години, Шампионска лига, Лига Европа всичко беше перфектно. Но в един момент аз просто нямах дори и един свободен ден. Просто работата е наистина много. Въпреки, че в моя отдел работя с двама помощници. Аз не гледам мачовете от скамейката, качвам се горе, по лесно е за мен да видя нещата и малките детайли.
teamgoalkeeper: Какъв съвет би дал на нас треньорите?!
Дж П Ибарола: Най-важното е да имате ясна и чиста картина в главите си, да знаеш какво правиш и защо го правиш. Дали побеждаваш или губиш за мен е едно и също. Важен е процеса и пътя, които следваш. Сърцето никога няма да те излъже.
Изкарайте вратарите извън зоната им на комфорт. Идеята в моите тренировъчни планове е насочен към вратарите, за да им помогна, да израстват всеки ден. Нямам нужда от GPS за да определя дали те са се вложили или натоварили. Аз го виждам в техните очи и отношение към тренировъчният процес.
Огледайте се в своята работа, ако сте в застой, не е виновен никой друг освен вас. Не можеш да промениш нищо, ако не го виждаш.
Когато даден вратар има технически проблем, използвайте разчленен метод на работа. Снимайте всички ваши сесий и анализирайте всяка една тренировка. По този начин вие ще помогнете на вашите вратари за да се развиват, както и самите вие.
teamgoalkeeper: Как поддържаш мотивация за да бъдеш толкова позитивен и енергичен?!
Дж П Ибарола:
“Нямам нужда от мотивация, просто давам най-доброто от себе си всеки ден и съм сигурен, че живота ще ми го върне по най-добрия начин.”
Подтискам егото си за да израстна. Уча всеки ден, комуникирам, споделям, за мен това е мотивация. Ако работя върху себе си съзнателно и с душата си, помагам на всички около мен. Това е пътят, това ме прави щастлив.
teamgoalkeeper: Благодаря ти Джон, за откровеността и знай че винаги си добре дошъл и имаш приятели тук в България.
Дж П Ибарола: И аз ви благодаря за възможността да споделя своите възгледи и философия за работа. Открих нови приятели тук. Пожелавам ви следващата ни среща да е на Стат Велодром за мач от Шампионска лига!
“Имай смелостта да следваш сърцето и инстинктите си. Те вече знаят, какво нистина искаш да станеш. Всичко останало е второстепенно” Стив Джобс
Ако интервюто Ви е било полезно, цените нашата работа и желаете още качествено съдържание, ще се радваме да ни подкрепите в нашият Магазин за вратари