Манталитетът и личността на успешния вратар са много различни от тези на полевият футболист
от Matt Mulhall
„Уникална порода“, „Различен“, „Самотни вълци“, „Странна хора“ – Това съм чувал за вратарите. Виждал съм дори вратарска тениска с надпис „сам и луд“.
Има много описания на личността на вратаря през годините и това е вярно – манталитетът и личността на успешния вратар са много различни от тези на обикновения футболист. Според моя опит типът на личността „атлет” всъщност не подхожда на успешните вратари, които съм срещал през годините.
Вратарството е почти уникален спорт в сравнение с футбола. Да, имаме нужда от футболни умения, но имаме нужда от много повече… И не говоря само за използването на нашите ръце. А това, което е в мозъците ни. И какъв е нашия характер.
Всеки мач вървим по ръба на бръснача. Знам, че вие, докато четете това, знаете точно за какво говоря. Една грешка, едно подхлъзване, едно неправилно действие, което променя движението на топката и всичко свършва – всяка грешка се отбелязва на таблото, буквално.

Чувствам се като проповедник, когато говоря за това колко допълнителен натиск е концентриран върху един вратар, без значение на какво ниво. Все още си спомням, че моите защитници ( когато играех в юношите под 12 години ) ми крещяха, че пропусках голове, след като оставиха играчите да ги финтират многократно с топката в краката им. Все още виждам играчи над 35 и над 45, които укоряват вратарите си, че не се справят толкова добре, колкото се очаква от тях.
И все пак никой от тях никога — НИКОГА — не би си сложил вратарските ръкавици. Твърде отговорно е!!!
Това ме довежда до цялата същност на тази статия… Как се справяте с това? Всеки може да играе едно полувреме. Един мач, но да играеш седмица след седмица, това е трудната работа. Справянето с тази отговорност последователно всяка седмица взема своите жертви. То е обезсърчаващо. На моменти е деморализиращо. Това може да направи или да наруши цялата ви седмица, всяка седмица – всичко това заради очакванията, възложени на вас. И вие сте лесна мишена за разочаровани съотборници и фенове, защото в края на краищата вие бяхте последната брънка във веригата, която се счупи.
Така че въпросът е как да се справим с това?
Трябва да разгледаме както краткосрочните, така и дългосрочните ефекти от натиска и големите очаквания от вратарската позиция.

Първа стъпка: Знай, че си по-смел от всички останали на терена!
Наистина по-смел – и има лесен начин да го разберете.
Позволихте на отбора и треньора да прехвърлят вратарската отговорност на вашите плещи. Колкото на по-високо ниво играете, толкова повече доверието на треньора – буквално доверие – расте. Но дори когато сте млад или играете в юношеските отбори, има един начин да изградите увереността в себе си преди мач: открито предложете ръкавиците на всеки друг. Кой иска да е на вратата ? Кажете, че ви е писнало. Или нещо в този смисъл. И гледайте как всеки от вашите съотборници внезапно ще започне да гледа учудено и невярващо.
Дори съм го правил по средата на играта от време на време и това направи чудеса както за тях, така и за мен. Допуснах гол и не се притесних от нападките на защитник, който не можа да се справи с въпросния нападател. Тихо го погледнах, свалих ръкавиците си и му ги подадох. Той падна на терена… И отношението му веднага се промени.
И веднага си върнах увереността.

Стъпка втора: Намалете въздействието на допуснатите голове
Трябва да кажа, че този метод работи най-добре, когато сте млади, но е възможно всеки да работи върху това по един или друг начин.
Когато бях малък, като най-малкият от трима братя, тренирах с по-големи деца от мен през цялото време. Но дори това не беше достатъчно… (но все пак добро начало). Когато бях на 12 играх за един сезон в отбора на най-големия ми брат, U18, което наистина ме разтърси здраво. Когато си млад дори една възрастова група нагоре е голяма работа. За мой късмет отборът на брат ми беше много добър – и аз не бях това, което бих нарекъл момче за един ден в този случай, но напрежението беше много по-високо и бях напрегнат до абсолютните си граници.
Най-важното е, че не се чувствах толкова зле от допускането на голове. Когато се върнах в собствената си възрастова група, това означаваше, че имах много по-високо ниво на увереност и когато допуснах гол, бях много по-устойчив на разочарование. Трябва да разберем, че допускането на голове е нещо напълно нормално от страна на вратарите.
Загубата на увереност по средата на играта от небрежен гол е трудна планина за изкачване. Така че трябва да направите всичко възможно, за да предотвратите пропадането надолу. Трябва да сте психологически подготвени за тази възможност още преди мача да започне.
Горещо препоръчвам да играете или тренирате в по-високо ниво (възрастова група). – помнете, че допълнителната тренировка е задължителна. Вратарската работа не свършва с едно или две занимания.

Стъпка трета: Изместете вътрешния си монолог. Не се самообвинявайте.
За тези от нас с вътрешен глас, се оказва, че (е някои от нас нямат) често сами сме най-лошите си критици.
Какво прави мозъкът ви, когато направите грешка?
Преди се самоупреквах, че правя грешки. Дори грешки, които не водят до голове. Аз съм по-добър от това! Защо изобщо го правя?
Това са вътрешни мисли, които ви убиват в мачовете.
Трябва да имате готови нови думи… „Е, няма да правя ТОВА отново.“… „Ще съм фокусиран за настоящият момент“….
И моят личен фаворит: „Ще трябва да работя върху това на тренировка“

Четвърта стъпка: Бъдете интелигентни по отношение на вашето обучение
Говорейки за работа върху грешките по време на официален мач и тренировка на вратари, всички трябва да говорим за постигане на правилния баланс.
Много вратари, които познавам, тренират, тренират и в крайна сметка се провалят още преди началото на мача. Тъй като не могат да издържат психологически.
Вратарството много прилича на танца по някакъв начин – и чуйте ме за това – ключът е да научите движенията като пръстите на ръката си. След като направите това, трябва да развиете други области – мозъка си, физическата си сила, издръжливост и гъвкавост.
Обучението трябва да се съсредоточи единствено върху изграждането на техника и анализ на игрови моменти – основните цели са да се гарантира, че плонжирането, пресичането на подавания и пласирането са ви втора природа; и че грешките в играта се „случват“(те са част от играта), за да знаете как да се справите отново със ситуацията.
Вариант: Ако не сте наясно колко пъти седмично и как да тренирате, се консултирайте с нашите лицензирани треньори на вратари, водещи тренировките на отбори от А и Б футболна лига. Те могат да ви изготвят тренировъчен план.
Запишете си час за индивидуална тренировка ТУК.
Или си купете „Вратарска тетрадка с упражнения“ от Боян Пейков треньор вратари ПФК Черно Море
Налична като електронна книга или книжно издание с място за отбелязване на записки, бележки след тренировка и други.
След като научите техниката и тактиката, усъвършенствайте тялото и ума си, така че да можете да прилагате тези техники динамично. Ключът тук е да можете да се адаптирате и импровизирате. Най – важното се оказва, че за да си добър вратар – трябва да си психологически устойчив и с възможност за фокусиране на вниманието за продължително време.
Във футбола не успяват най – таланливите, а тези с по силен характер…!
Работата на вратаря е като всяка друга – ежедневен процес. С една единствена разлика, че каквото и да правиш, най – важното си остава да имаш силен характер, който да те изведе до правилния път!
О, и още нещо: Има причина да има номер 1 на гърба ви. Никога не го забравяйте!
статия от Matt Mulhall бивш професионален вратар: https://thegoalkeepingblog.com/a-goalkeepers-mentality-and-where-to-find-it/