Франс Хук за еволюцията на играча с №1 и раждането на нов тип футболист
Франс Хук не използва термина „вратар”. Той е остарял. Вече не е достатъчно, непълен е. Играта се променя. Става дума за нещо повече от това да държиш топката извън мрежата. Аз измислих термина „голплейър“.“
Бившият треньор на вратарите в Аякс, Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед със сигурност има основание да промени статуквото. „Може да е романтично, но вече не използваме думата „либеро“. Същото трябва да е и с вратаря“, обяснява той.
Статията е преведена от www.skysports.com
Подхранван от любопитството, което отдавна го е превърнало в един от най-големите иноватори на играта, неговата собствена история върви ръка за ръка с развитието на съвременната игра. Малцина могат да твърдят, че са били в основата на еволюцията на вратаря както Хук.
Избран лично от Йохан Кройф, за да промени методологията на вратари в Аякс през 1985 г. Той също така работи в тясно сътрудничество с Ринус Михелс – бащата на Тоталният футбол. И заедно с Луис ван Гаал десетилетие по-късно.
„Кройф ме научи на повече за една седмица, отколкото бях научил за 12 години като играч. Беше невероятно. Мислех, че е невъзможно“, каза Хук.
Важното е да се подчертае, че идеите му не са просто теория. Той ги е тествал върху играта.
„Опитах всичко и направих всички грешки, които можете да си представите“. Експериментирах и разработих цяла методология, особено след работата ми в Байерн.
И винаги започвам с играта, никога с играча. Играта е тази, която решава от какъв вратар имате нужда.
Играта едва ли би могла да бъде по-категорична в отговора си. Въпреки, че броят на спасяванията, които един вратар прави в мач, остава почти един и същ, останалата част от ролята на терена е променена. Способността да се подава прецизно топката сега е изключително важна.
Много вратари са отговорни за изграждането на играта от собствената половина, което преди години не беше необходимо. Доказателството е в статистиката. Броят на подаванията, отиграни в собствената половина, се е удвоил за едно десетилетие.
От играчите, прекарали най-много време с топката на мач във Висшата лига през последните три сезона, трима от първите четири са вратари. И този брой непрекъснато се увеличава. Времето се е увеличило с 26 процента спрямо само преди два сезона.
Ироничното е, че след въвеждането на правилото за обратното подаване към вратаря (за да се премахне дългото владеене на топката от страна на вратаря). Тридесет години по-късно те станаха толкова добри с краката си, че топката вече е отново при тях за продължително време.
Когато Едерсон във финала на Шампионската лига, излиза напред, за да формира линия от трима с двамата централни защитници. „Това 1-4-3-3 ли е или е 3-5-3? Кой би помислил, че вратарят ще бъде пред защитниците?“
Хук по инициатива на Кройф, е иноватор в съвременната игра на вратаря. Стенли Менцо стана прототип за промяната на акцента в Аякс, преди Хук да помогне на Ван Гаал да идентифицира Едвин ван дер Сар като негов наследник, ставайки може би първият подходящ за новата роля.
„Имаше преди ’92 и след ’92. Правилото за връщане назад промени всичко.
Преди това аурите на вратарите бяха големи и силни, но когато топката им се връщаше те или я улавяха спокойно или изритваха на далеч. Те не бяха обучени да играят с топката.
„Едвин се появи и изглеждаше напълно различно. Когато аз и Луис го селектирахме, никой не вярваше в него. Но в момента, в който играта се промени, той имаше голямо предимство. Промяната на правилото беше съвпадение, но профилът на играча не беше.“
В Аякс голямото нововъведение беше интегрирането на вратаря в тренировките на отбора по начин, който не беше виждан досега. „Предложих да тренираме повече с отбора. И станахме част от отбора на тренировъчното игрище.“ Кройф се съгласи напълно.
Оттогава Хук се съпротивлява на идеята, че вратарят е отделна единица, която се нуждае от изолирана работа. Този ръководен принцип е тайната на неговия успех. Той продължава да поставя вратарите в игрови ситуации и ги тренира единствено по този метод.
„Винаги казват, че вратарите са по-добри, когато са по-възрастни. Защо е така? Мога да ви кажа. Това е, защото имат повече опит в игровите ситуации. Те винаги тренират отделно, но играта е това, което ги прави по-добри. Затова използвам единствено игрови ситуации на тренировъчното игрище.“
Виктор Валдес и Пепе Рейна тренираха с първия отбор на Барселона на 16 и 17 години. Те бяха все още деца и всеки удар беше гол. Но след няколко седмици те започнаха да правят спасявания и да помагат с изграждането на играта, защото тренираха с играчи от най-високо ниво. Нямаше нужда да казвам нищо. Играта ги ръководеше. Бяха тийнейджъри, когато се учеха. Разбира се, направиха грешки. Но започнаха да разпознават ситуациите. Същото беше и с Едвин. Пренесете играта на тренировка.
Може би си мислите, че този начин на работа е станал толкова възприет и че е нещо обичайно. Не съм убеден. „Звучи просто, но наистина ли се случва в момента? Това е въпросът.“
Все още виждам старомодни треньорски методи. Великият немски треньор Хенес Вайсвайлер от 1957 г. тренираше вратарите, като ги кара да се хвърлят на едната страна и след това на другата. Почти 70 години по-късно този подход към обучението на вратари почти не се е променил.
„Това се случва днес. Погледнете в интернет и ще видите. Светът на вратарите е повлиян от тези клипове. Казват, че работят физически и технически. Въпросът ми винаги е един и същ към тях: Каква е връзката с играта?“
Когато започнах, по същество нямаше треньори на вратари. Сега има милиони, понякога трима или четирима с първия отбор. Удивително е. Трябва да сме претоварени с качествени вратари, но най-смешното е, че е точно обратното.
Не смятам за съвпадение, че Испания и Бразилия сега водят пътя в развитието на вратарите, докато много традиционни центрове за вратари на европейския футбол се борят да идентифицират и развият таланти. Просто испанските и бразилските вратари израстват с топката.
Смятам, че квалифицирнето на позицията твърде млад е грешка. До 10-годишна възраст никога не трябва да бъдете само на врата. При 10 – 14 годишните деца всички трябва да са на терена и да играят. Трябва да сменяте вратаря всеки мач. Дори и да не го искате.
В крайна сметка ще имате повече момчета и момичета, които харесват позицията. Можете лесно да ги научите техниката на ловене и плонжиране за две години, убеден съм в това. Много е просто.
„Допуска се гол и всички гледат към треньора на вратаря. Как е възможно това? Не, целият състав от треньори има вина за този това попадение. Аз бях асистент на Ван Гаал, а не просто негов треньор на вратарите.“
Казват, че треньорският лиценз е достатъчен. Не, не е достатъчен. Нуждаете се от по-добро разбиране на играта. Трябва да има пълна интеграция. Аз тренирах защитата на Световното първенство през 2014 г. Измина десетилетие, откакто посъветвах Ван Гаал да вкара Тим Крул специално за изпълнение на дузпи на Световното първенство: „Сега много го копират!“
„Сега те вратарите са футболисти, почти същите като другите играчи. Единствената разлика е, че носят ръкавици и различен цвят тениска.“
Статията е преведена от официалният сайт www.skysports.com/football/news тук.
Ако статията Ви е била полезна, може да ни подкрепите като посетите нашия Магазин